Здравейте, отново ви пише Росен Маринов. Понякога се замислям дали в забързаното ежедневие успяваме да се радваме и да оценяваме това, на което сме свидетели, това което ни заобикаля. Като направим равносметка по-голямата част от времето прекарваме вкъщи или в работата. Така пропускаме да се насладим на прекрасната природа навън. А всички знаем, че в България и през лятото и през зимата има много места, които си заслужава да посетим и които са с неповторима природа. Самия факт, че сме свидетели на момент от историята на човечеството, в който все още има незастроени площи, можем да се радваме на гъсти гори все още, въздухът в планинските места е чист и приятен, всичко това трябва да ни прави щастливи. Защото представете си да се бяхме родили примерно 50 години по-късно или дори по-малко. В какво състояние щеше да е цялата земя? Това никой не може да каже със сигурност, но пък е много лесно да си направим догадки. Тенденцията е увеличаване населението на земята, унищожаване на природата и изчерпване на ресурсите на планетата. Аз Росен Маринов съм щастлив, че съм свидетел на този период, защото бъдещето не мисля че отива към по-добро.

Здравейте, аз съм Росен Маринов. По повод всички коледни и новогодишни празници искам да споделя за спомените ми от детството, когато всичко беше толкова приказно, че предполагам, всеки би искал да се върне поне за момент в тези времена. Уви, само спомени остават, но и те са достатъчно ярки, за да стоплят душата. Толкова сериозен е живота на възрастните, а колко бързахме да пораснем.

Спомням си като малък с какво нетърпение чаках да дойде Коледа и Нова година. Разбира се, родителите ми са виновни за това, защото винаги правех асоциация с подаръците, които получавах от вълшебния Дядо Коледа или Дядо Мраз по онова време. В главата ми изниква споменът за красивата лъжа, в която ме бяха накарали да повярвам нашите. Стратегията им беше докато баща ми ме разсейваше на терасата със скрито звънче в ръка, предназначено да ме заблуди, че едва шейна долу. Докато седяхме втренчени в тъмнината, майка ми отиваше и поставяше подаръците под елхата, които аз с огромна изненада намирах след това. Бяха хубави и безгрижни времена, заради което завиждам на малките послушни деца

Аз – Росен Маринов ще споделя как протича една моя зима. Това е за всички, на които зимата действа мрачно и депресиращо. Знаете – стъмва се рано, почти през целия ден отвън е намусено, но как това да не ни въздейства психически. Идеята е да не се поддавате на провокациите на климатичните условия. Почти всеки има приятел, който изненадващо е винаги весел, винаги засмян, говори бързо и му хрумват всякакви интересни и смешни идеи. Е, ако имате такъв определено се събирайте по-често с него, тъй като ако се събирате с намусени и нацупени приятели няма как това да не ви повлияе. Опитайте се постоянно да се занимавате с нещо, ходете по-често на кино, излизайте на кафе с приятели, важно е да водите социален живот и не говоря за разговори пред компютъра, а истински разговори лице в лице. Ако се изолирате вкъщи е твърде вероятно да се депресирате още повече. Пазарувайте по-често – може да е нещо дребно, но специално на жените шопинга се отразява много добре. Спортувайте, можете да се отдадете на зимните спортове за няколко дена в някой от зимните ни курорти. Аз всяка година посещавам Банско или Пампорово за няколко дена и след това се чувствам зареден с нова енергия и позитивизъм.

Надявам се с тази публикация да не обидя дамите с руси коси. Всичко написано по-долу е в кръга на шегата и няма за цел да ги засегне по какъвто и да е начин.

Все си мисля, че множеството вицове за блондинки не са никак случайни. Днес ще поразсъждавам за връзката между умственият багаж и цвета на косата. Преди малко ходих до магазина. Стои Росен Маринов на светофара и търпеливо чака зелена светлина за пешеходци, за да премине на отсрещната страна на булеварда. Изведнъж една руса дама спира (беше първа кола за завой надясно при зелена светлина за автомобили), пуска аварийни светлини и започва да се оглежда в огледалото. За малко да бъде ударена от бързо движещ се джип, чийто водач очевидно смяташе, че правилата за движение не важат за него.
Продължих си пътя, решавайки, че ще използвам стълбите за да се поразтъпча още малко. На втори етаж живее една руса дама, която упорито подръжава на фолк дивите. На външен вид си е цяла карикатура. Когато крачих нагоре, въпросната дама извеждаше кученцето си на разходка. Говореше му, лигавеше му се, сякаш ще и отговори. След секунди видях и облеклото на любимецът. Горкото животинче.
Едва ли е случайно всичко това, драги читатели. Може би професия „Блондинка“ наистина съществува.

Аз – Росен Маринов, съм наистина изненадан, очарован и вече вярващ в бъдещето на българското кино. Липсата на каквито и да било хубави български филми и сериали до преди около 2-3 години ме беше накарало да се откажа даже да се отрека от родното кино, но нещата за щастие се промениха в доста положителна посока.

Вече си личи, че в българското кино се инвестира и съответно продуктите са с качество, конкуриращо дори известните кубински и перуански сериали, както и не слизащите с години от екрана турски сериали. Ние успяхме да докажем, че можем, че сме годни за създаването на качествено кино.

Като дете Росен Маринов обожаваше да кара колело и наскоро се замислих, че това е едно хубаво хоби, което служи не само като спортна тренировка, но и може да те отведе на невероятно красиви места. Карането на колело има само един проблем – как да се осъществи в големите градове?! Там движението е ужасно и е много трудно да свикнеш с него. А като се замисля в големите Европейски столици какви условия за каране на колело имат, чак ми става жал за нас като нация.

Днес Росен Маринов ще ви представи един прекрасен спорт, за съжаление само за жени:

Колко би било хубаво и ние мъжете да поскачаме малко, но и само да погледаме отстрани също не е лоша идеа. Какво ще кажете?

Росен Маринов има толкова много поводи за радост този месец, че направо не знам от къде да започна. Първо работните ми дни няха наполовина в сравнение с миналия месец. Второ – имах прекрасната възможност да попътувам из Европа. И трето и най-важно – Росен Маринов ще става чичо. Точно така, до няколко дни ще се роди първият ми племенник и аз съм много горд от този факт. Вече съм се подготвил и като примерен чичо съм накупил подаръци на бебето. Аз – Росен Маринов, не ги разбирам много тези неща, но все пак като отидеш в един от специализираните магазини ти обясняват всичко. Това много улеснява околните, които не са запознати, а и имах предварително подготвен списък с подаръци. Бъдещата майка беше се подготвила и улеснила роднините и приятели. Кажете ми сега, животът на Росен Маринов не е ли прекрасен.

Когато възприемаш живота като едно прекрасно предизвикателство, както го прави Росен Маринов, хората те възприемат по един особен начин. Но това което искам да обясня днес е, че според мен човек винаги има повод да се усмихне. Дори когато ни е много тежко, дори когато страдаме, дори когато ни се иска да потънем дълбоко в земята, дори тогава можем да намерим сили и да извием крайчиците на устата си, защото животът се живее само веднъж, а утрешния ден може и да не съществува. Ако поне за миг си представите, че го има само сегашния момент, какво бихте направили? Няма ли да дарите щастие и любов на тези, които са около вас. А знаете ли колко може да зарадва една усмивка от непознат, може да ме накара да полетя. В такъв случай как да не даря това щастие и на някой друг около мен, нали това е единствения вариант то отново да се върне при мен. Росен Маринов твърди, че трябва да има кръговрат!

Росен маринов с умиление споделя едно видео, което да показва какви са мечтите на един второкласник от Шумен. Някога виждали ли сте по-прекрасно дете?!

Росен Маринов искрен се радва на подобни новини, които показват как децата възприемат света.